"Обич моя", арестувани думи,
а те тук са, стоят помежду ни!
Претреперват, от теб забранени;
неродени, развиват се в мене.
"Обич моя", мечта недокосната,
категорична, изтрила въпросите,
много нежна, от болка възкръснала,
доброволно стаила дъха си.
И понеже не вярвам да имам
в друг живот други срещи с любими,
аз наум го повтарям без спира:
"Обич моя, обич моя красива..."
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
