Аромат на липа
и отминала нежност,
избледнели, но смели мечти!
В тях съм пак на дванайсет
и вярвам в копнежа,
изживян без тъга и лъжи...
Коленете ми знаят
да пазят опора,
без от жеста им
грам да боли!
А ръцете ми искат
и дават без ропот
от душата ми -
смях и сълзи!
И съм толкова чиста,
че всичко е бяло -
с красотата на светла звезда!
Аромат на липа
ме изведе обратно -
в същността ми
без грим
и вина!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
