Aug 6, 2013, 2:59 PM

Аватар

  Poetry
885 0 6

Припомних си една легенда стара

за Повелителя на земните стихии,

пазителя на равновесието, Аватара.

Днес вече знам, Владетелят си ти!

 

Нали Вода си - чиста, животворна,

и ще изтлея, ако спреш да ме поиш.

Земя си - черноземна, плодородна -

пусни във мене корените си и виж

 

как ще превземат моето дихание,

нали и Въздухът отново си ми ти!

И Огънят - но не от разстояние,

а този, дето във сърцето ми гори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...