Припомних си една легенда стара
за Повелителя на земните стихии,
пазителя на равновесието, Аватара.
Днес вече знам, Владетелят си ти!
Нали Вода си - чиста, животворна,
и ще изтлея, ако спреш да ме поиш.
Земя си - черноземна, плодородна -
пусни във мене корените си и виж
как ще превземат моето дихание,
нали и Въздухът отново си ми ти!
И Огънят - но не от разстояние,
а този, дето във сърцето ми гори!
© Таня Донова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
