Аз искам свободата на покоя ти!
Отдавна бях затворил си прозорците.
Не пусках звездоброя зад завесите.
Изобщо не приемах чужди гости.
Луната вечно беше полумесец.
Но вятъра нахлу по септемврийски.
И стаята внезапно охладня.
Едно непредумишлено убийство -
замина си от мен една Жена.
Остави ми ключа си за сърцето
и видиш ли, душата си във мене.
Защо са ми, когато по ръцете
все още имам трепети за нея...
Копнежи и несбъднали се блянове.
И някакви ужасни неведения.
Орисан е и краят в любовта ни.
В посредствено до жал стихотворение...
Аз искам свободата на покоят ти.
Недей да се завръщаш тъй заключена!
Когато можеш да си само моя -
Луната на вълка ще му се случи!..
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
