Аз нямам повече сърце за ада
Аз нямам повече сърце за ада,
че на парчета го раздадох сам
и дупка е в гръдта ми - тихо там
не мисля, че животът ми пропада.
Душата ми от болки се настрада
и не един угасна в нея плам.
Най- много от любов е тежко знам,
щом в пепел се превърне чудна клада.
Дали е празно в съществото мое,
дали ще бъда в мрака безразличен,
дали духът ще си замине с вопъл?
О не, разбира се! Не ще покой е.
В гърдите ми сега е миг епичен -
и феникс се възражда с дар по- топъл.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
