Аз още помня онзи миг
Аз тази нощ съм пак сама
И спомен мил нахлува в мене
за друга някаква една
нощ прекарана със тебе.
Блещукат алени искри
от свещи ароматно упоени.
В очите обичта блести,
в любовен танц – тела споени.
И още помня онзи миг,
когато ми прошепна “Вечно!
ще бъда твой! А ти нали,
ще бъдеш моя, безконечно?
Заклехме се тогава там
и пръстени си разменихме,
а от любовният балсам
с тебе двамата отпихме.
Сега си някъде ти там,
а аз съм тук-самотна птица,
но стига ми това да знам
че в тебе съм една искрица.
© Росица Петрова All rights reserved.
