Jun 30, 2006, 7:23 PM

Аз съм любовта

  Poetry
1.2K 0 5
Ако можех да плача
щях в шепи сълзите си да събера
и с тях, жаден ли си - да те напоя..
Щях пясъка по пръстите ти сама да обера
с него стена зад нас да построя..
Щях от тъгата вълнА да сътворя
да се разлива и да гали
брега на твоята душа..
Но сега съм щаслива - просто така..
и от косите си слънце ще ти изплета
за да видиш в мен жената добра
за да откриеш е мен любовта..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....