Jun 30, 2006, 7:23 PM

Аз съм любовта

  Poetry
1.2K 0 5
Ако можех да плача
щях в шепи сълзите си да събера
и с тях, жаден ли си - да те напоя..
Щях пясъка по пръстите ти сама да обера
с него стена зад нас да построя..
Щях от тъгата вълнА да сътворя
да се разлива и да гали
брега на твоята душа..
Но сега съм щаслива - просто така..
и от косите си слънце ще ти изплета
за да видиш в мен жената добра
за да откриеш е мен любовта..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...