Не гоня вече вятъра лудешки,
не чакам чудеса под дъжд и в сняг.
Не ме отчайват власт и чужди грешки,
не ме примамва илюзорен бряг.
Аз вярвам в теб и ти си моя знак
на истината, и на любовта.
Душата ти разсича всеки мрак
със светлина добра и с красота.
Лъжи разнасят злото по света
и себелюбието е зараза.
А ти даряваш обич и мечта,
и вяра силна е какво показа.
И има с теб живот. Ако не бе,
земята губи своето небе.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
