Щом кокиче се покаже
и да не е топло даже,
идва тя при нас засмяна
в шарената си премяна.
Има единайсет братя,
но от всички най-добрата,
тя дечицата обича,
„Баба“ всички я наричат.
Ала млада тя изглежда,
във торбичка носи прежда.
Две кълба – червено, бяло
и от тях оплита цяло
здраво, шарено кончè
за момиче и момче.
Да са живи, да са здрави,
никога да не забравят,
че напролет тук без карта
при нас идва… (Баба Марта)
© Пер Перикон All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Супер е!