Баба Поспалана
Тупат босите крачета,
пляскат малките ръчички,
точици в очите светят
и блестят като звездички.
- Стига, палаво детенце,
спри се, чакай да те хвана,
дойде време да си лягаш –
тежко пъшка, охка баба.
Тича малкото момченце,
ту се качва на дивана,
ту подскача и се плези,
ту под масата пролазва...
Сутрин Слънцето изгрява,
прихва, весело се смее -
спи дълбоко, хърка баба,
а детенцето щурее.
© Ани Виделова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
