Бащите знаеха
Раздялата ни скоро ще похарчи
последните си слънчеви сълзици.
Забравата очите ще вторачи
на вятъра в камшичните езици.
Минутите, горещи като въглен,
разстилат жар на думите в леглото.
А горе от небесния си ъгъл
въпросът чака отговор: Защото...
Не знам защо. Тревата заличава
следите от живота на земята.
Бащите знаеха: не се продава,
което завещал си на децата.
Но станем ли с годините високи,
така че да се виждаме в тревата,
превръщаме се в глухи и безоки,
не чули на родителя словата.
До всеки некролог лепим обява
" Продава се!" И плъзват купувачи...
Бащите ни това ли заслужават –
да се обръщат в гроба и да плачат?
Доче, благодаря ти за прекрасната творба, станала моя вдъхновителка! ❤️❤️❤️
© Мария Панайотова All rights reserved.
