Стиснати между листите,
между траверса на мислите,
между твърди корици,
драпат стиховете – сирийци.
На границата между войната,
дават си буквите,
за да ги пуснеш в страната,
после си сменят езика,
за една риза и за два терлика.
Накрая абдикират в Германия!
Два стиха останах без послания,
и от тук нататък съдбата е ясна...
От толкова стихове
страната остана безгласна.
© Стела All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
