Jun 6, 2021, 6:48 PM

Белият час* 

  Poetry » Other
1265 7 11

Тя намери най-сетне онази вълшебна врата,

през която преди десетина години си тръгна.

Но откакто замина, ключалката стана звезда

и се вдигна високо в неделните облаци стръмни.

 

В този край на сърцето си пуснах априлския трън

до насита да ражда в сезона на дивите рози.

Аз избягах далече. Потърсих небесния гръм,

за да могат пороите моята скръб да износят.

 

Но не спирах да чакам. От хляба омесих си път

и разточих тестото към синия праг на небето.

А когато гергините почваха пак да цъфтят,

чух как тя мълчаливо разпитва въздушния шепот.

 

Беше сушаво време. Така зажадняхме за дъжд,

че земята се втурна по стръмния склон да се рони.

В подивелите църкви понякога падаше лъч

и гореше сълзѝте в очите на всички икони.

 

Тук-таме се изпразваше някой училищен двор

и светците на буквите тръгваха боси към нея.

Баба би им закичила здравец и в онзи простор,

в който Господ на Словото сам е единствен свещеник...

 

Стана облачно времето. Време за дяволски дъжд.

После нейната черна кокошка в градината легна.

Моят татко в дъжда я погреба с малинова пръст,

а наблизо наливаха първите ягоди летни.

 

Баба слезе тогава... Видях я как мина през тях,

как небето челата им милва и как ги обича.

Не валеше порой. Някой свиреше фуга на Бах

и във въздуха светеха няколко златни мушички.

 

Тя дойде да я вземе. Ще дойде да вземе и нас.   

Дълго гледах след баба и нейната черна кокошка.

И сърцето ми ставаше светло от белия час.

И земята ми ставаше бяла, по-бяла от прошка.

_________________________________________________________________

* Стихотворението, дало име на поетичната ми книга "Белият час". Нейното представяне ще бъде дистанционно и ако проявявате интерес, сте сърдечно поканени да се включите във виртуалната среща. Повече подробности: https://fb.me/e/4lzWcngH2

 

 

 

 

© Петя Цонева All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1212 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??