Без Слънце
Пролетта е тъжна –
от ресниците ù дъжди,
в пазвата ù
птици се свили,
изплашени
от мъгливите дълги,
сиви коси
на остарялата зима.
Пролетта е унила
и много самотна
без Слънце…
© Ласка Александрова All rights reserved.
Пролетта е тъжна –
от ресниците ù дъжди,
в пазвата ù
птици се свили,
изплашени
от мъгливите дълги,
сиви коси
на остарялата зима.
Пролетта е унила
и много самотна
без Слънце…
© Ласка Александрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...