Без теб
Нощта се спуска над земята,
мята звездна пелерина
върху дремещите облаци,
и с луна огрява сънените улици.
Вървя в града безлюден,
боли ме, защото съм сама,
без теб отново и отново.
Всичко празно е и черно.
Без теб броя часовете и минутите,
с теб не усещам секундите,
които се изнизват като пясък
през галещите твои пръсти.
На клоните сега е тихо,
спят птиците, не пеят,
боли ме, без теб не мога
да съществувам вече.
Пусто е навън и в душата ми,
дишам толкоз трудно.
Без теб не мога вече
и глътка въздух да отпия...
© Ин Вел All rights reserved.
