Нощта се спуска над земята,
мята звездна пелерина
върху дремещите облаци,
и с луна огрява сънените улици.
Вървя в града безлюден,
боли ме, защото съм сама,
без теб отново и отново.
Всичко празно е и черно.
Без теб броя часовете и минутите,
с теб не усещам секундите,
които се изнизват като пясък
през галещите твои пръсти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up