Когато...
Когато чувствата не се събират в думите
и всеки миг е пламъче от вечността.
Пътеките когато, превърнат се във друми
и вдигне се от тях най- гъстата мъгла.
Когато вятърът неукротим, развихри се
и се превърне във убийствено торнадо.
А любовта измъчена във шепи свила се
в пожар сърцето ти, жигосала е цяло.
Когато можеш с поглед да четеш очите и́
и с мисъл да достигнеш нейното сърце.
А слънцето помилвало с лъчите си,
усмивката загадъчна на нейното лице,
тогава надникни в душата и́ на птиче.
И без любов да молиш, ръцете и́ вземи.
Защото само с обич, единени са душите
и само с нея може, щастие да се гради.
И зная, че в живота каквото и да става,
дори до дъно някой да ожъне любовта,
живецът, коренът в душите ни остават…
И пак от любовта ще прорастат стебла.
