Бездомна душа
Заспива до капчука уморена
Разплакана, обидена и наранена.
Подпряла мъката си до стената
Където и да почука, затворена вратата.
Бездомната душа витае
Моли се за помощ, никой не я знае.
Върви сама и лута се, нехае.
Като куче иска да излае.
Пробудена дали ще се покаже или
Мъката до край ще я размаже.
Прецапва боса, бяла и осиротяла.
Душа под наем, чужда, онемяла.
Моята душица от мене се е скрила.
Не ще да съм щастлива.На онзи брод
отива, където гарванът я чака.
Те имат среща за разплата!
© Мария Николова All rights reserved.
