Aug 19, 2014, 10:49 PM
Бездомна душа
Заспива до капчука уморена
Разплакана, обидена и наранена.
Подпряла мъката си до стената
Където и да почука, затворена вратата.
Бездомната душа витае
Моли се за помощ, никой не я знае.
Върви сама и лута се, нехае.
Като куче иска да излае.
Пробудена дали ще се покаже или
Мъката до край ще я размаже.
Прецапва боса, бяла и осиротяла.
Душа под наем, чужда, онемяла.
Моята душица от мене се е скрила.
Не ще да съм щастлива.На онзи брод
отива, където гарванът я чака.
Те имат среща за разплата!
© Мария Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
/Заспива до капчука уморена
Разплакана от облаците ,наранена./
Много трогателен стих ,докостващ не само сърцето но и всички душевни терзания!Поздрави!!!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
без нея няма да вирея,
почитай я дори така,
че винаги със нас е тя!...