Безименен си ти дори в душата –
и там владеят чужди правила…
Завиждаш, че високо в небесата
се реят непокорно хвърчила.
Те нямат граници и са красиви
далече от подкупните ръце…
Съзнаваш, че така ще ти отива
да имаш независимо сърце,
което се издига над нещата,
замесени от болка и вина,
над цялата отрова на земята
в една непокорима висина!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.