Безименно...
Ти ли си... хапчето ми за сън?!
И късче луна, в моята стая?
Нищо, че пак заваля.
Запази ме вместо
голямата жълта луна.
Ще рисувам... пясъчен замък
и самодиви в съня ти.
А вчера ли ?! Позволих ти случайно...
Докосни ме с очи – така да се случа -
като шепот от коприна, опитай!
Напиши ми писмо.
Седем... рисувани слънца
да ми изпратиш.
Във тази нощ...
Непредвидено щастлива.
Откъсни ми късче луна.
Сънувам ли?!
Не искам
сляпа... тишина.
Поисках ...да те изпия на екс,
вместо чаша студена „Рицина”...
Жадна бях, а нощта е бяла…
Нещо повече –
да те събудя на разсъмване?
Дъхът ти щом се спре на мойте устни.
Нарисувай ме...
Във цвят лила,
опитай
моята... вишнева обич.
А сънищата сбъдват се, нали?!
© Нели All rights reserved.
