Безполово, безродно, но човек
Не знам защо не вземат най подир,
в устите тези маски да натикат.
Ще има тишина, ще има мир
и само ще четем за политика.
Безполово, безродно, но човек,
каквото там му пасва нека да е.
Яде и спи. Света на самотек...
Защо му е да вярва и мечтае?
Дори и да си мисли, че контрол,
над ориста си дребна упражнява,
царете му, (а кой от кой по-гол),
ласкаят го, за кумовата слава,
да мисли колко толерантен бил
пред дявола, Мамона, да и Бога
пред всичките глава е преклонил...
подметки лизал, чак до изнемога.
Поетът пише, стреснат изведнъж,
горкият вчера имаше любима,
ако и тя реши да бъде мъж,
Поезията няма да я има.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
