Безсмислено е да гледаш към луната
Как исках да се омъжа за теб...
Глупаво, наивно, с пръстен
и восъчни дни, да ни слепват,
да ги глезим с пламъчни вещи,
да летим...
Прилепи да ни гледат,
да ни следват нещастия
огнени, нежен късмет...
Да забравим за всичкото,
нищото, влакът ни
да е чуден и светъл.
Летим...
Облакът, слънцето,
всичко да капе по дните ни,
да опиша история
в този момент...
На бъдното, в нишата,
на живота ни
да пише годеж
и момент.
Някак намерих те
в топлото дишане
и си моята цел.
Ръцете си сплетохме
в дишане
и сърцата - копнеж.
Болката в мене е скърцане,
но късметът
е истинска смелост.
Върволицата няма да секне,
не спре ли животът да ври.
Капят бавно капки от смисъл и вопъл.
© Йоана All rights reserved.
