Jul 12, 2008, 11:19 AM

Безсрамната мечта

  Poetry » Other
898 0 5

Безсрамната мечта
се скри във локвата на пътя;
дъждът разтвори мислите й;
издуха вятърът лицето й,
но тя си сложи грима на порядъчност
и притаи се върху камъка.

Безсрамната мечта,
подхранвана от минали успехи,
променя тялото си
в огледалото ти от очи направено,
така че да ти се хареса
в своята невинност.

Не й се хващай!
Нейната съдба е
да бъде твоя мракобесница!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...