Dec 5, 2019, 12:19 PM  

Биоелектричество

  Poetry » Other
1.6K 9 17

           

         ...Аз знам, че стана светлина,

         но нито знам сега къде си,

         нито къде е светлината.

              Хуан-Рамон Хименес

 

Ръцете ми са полюси различни.

Искра от болка между тях се лута

и търси  вярната посока.

Кръвта забърза своя ритъм

в пулсиращите слепоочия.

Дъга от светлина държа

за ваша радост и надежда.

Търся себе си във вас.

Дано да ми достигне пътят

до вашите души,

                                сърца

                                             и доброта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...