Благодаря, Живот, че още ме търпиш -
разсеяна и разпиляна.
Че има смисъл всеки ден. И току-виж
проблесне слънчице измамно.
Благодаря, Живот, че още ме обичаш.
Пак чакам любовта голяма.
Душата във юмрук съм стиснала.
Ала на скитане насита нямам.
© Иванка Гичева All rights reserved.
Самата тя усърдно брои дните до пролетта във фейсбук! Иначе пролетта е в нас! 
)paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
