Бог няма други ръце, освен нашите
Получих букета ти
от слепи, студени надежди.
И докато още свежееше,
три пъти назаем държах
копнежа ти в пръстите.
В първият, помниш ли?
Спънах се в камък по пътя си
и вратите ни- две ръце,
нежно се сблъскаха.
Ние с теб си развързахме пръстите
и търкулнахме любовта,
онази луда обесница
да гони вятъра, да върви по дяволите
и по пътя си...
После, пристигна лятото
с огънче в мислите.
Топъл дъх на ревера ти кимаше.
Вятърни хребети любеха слънцето,
и преди с кресчендо луна да
закичиш косите ми,
с пепелни думи
заговориха влъхвите.
Сега е ноември,
животът ми, третият.
Редя си хербарий от стъпкани макове.
Спасявам в съня си
осиротели коне без войните им
и не се моля.
Знам, Бог няма други ръце,
освен нашите.
© Снежана Стамова All rights reserved.
