Отивам на война и някой може да убие тялото ми.

Тялото ми може да убие - този враг и жалък, и могъщ.

Подготвям се за битка и признавам:

Да смъртна съм и може да се счупи,

черупката на крехкото ми тяло

във битката ни тази нощ, нелека.

Духът това не го признава.

Духът ми си остава  несломен.

Отивам при любимият ми, тази нощ

и тялото ми в неговото тяло

ще се загуби. Ще забрави себе си.

Душата ми ще се отвори, ще обича,

ще се вплете във чуждата душа.

Едно сме -  тихичко ще си признае,

/Защото и душата ни се губи

Особено когато в теб се влюби/

но духът...

Духът ми пак остава несломен.

Виж,  скита сам из пясъчните дюни

Небесните простори прелетял

във някоя светкавица ще блесне.

Ще възроптае, ще се възмути,

юмрук ще свие, силен като кестен

и във  сърцето на едно колибри

внезапно ще запее  сладка песен

така, че само Бог да чуе.

Защото всичко може да се случи,

със тялото,

с душата ми дори,

но този  дух  не пада победен.

Духът ми ще остане несломен!