Болезнено докосване,
слънчево,
изригнало
от дълбините на мрака.
Позволи му
да премине
през процепите
на душата,
която завеса
предпазва.
Болезнена нужда
и страх,
изтекли
от очите на мрака.
Стани им
жертва,
нахрани ги
с свободата
на отключеното
съзнание.
Болезнена обич
към себе си,
отражение
в лицето на мрака.
Остави се
да погълнеш
болка
и от болка
да бъдеш
погълнат.
© Катя All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
