Моят дядо е овчар,

води стадо от овце

и в ръка с кривака стар 

той в полето ги пасе.

Пролет, лято, есента,

хрупат сочната трева.

Дойде ли студена зима,

зная, агънца, ще има.

Още рано сутринта,

дядо влиза с новина:

"Снощи агне се роди,

малко, бяло и с рогца!"

Към обора полетях,

как го стигнах не разбрах:

"Дядо, дядо, искам аз,

да го кръстим с име Спас!"

Щом видях го, без да знае,

как от майка си бозае,

бързо името смених:

"Туй Бозáнчо е! Сега реших!"