Будна тишина
Пак очи отварям, ето,
плисва светлина.
Гледам слънцето, небето,
срещам аз деня.
Въздух и лъчи се сливат,
пълнят с радост взор.
Птици влюбени прелитат
в синия лазур.
Галещ ден в очите грее,
в сребърна трева,
волно се душата рее
в будна тишина.
(стихосб. "Будна тишина")
© Y. Panda All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
