Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпиляни по пода лежат.
Всички безкрайни от мама милувки,
събирани тайно, далеч от светът.
Сега, как ще се боря с живота?
Как в бедите да влизам без тях?
Има ли кой да помогне с охота,
разпилени целувки да сбира след крах?
Вдигнах очи към небето с надежда,
да видя майчин, подкрепящ ме зов,
за миг ми се стори че някой поглежда,
звездици в целувки превърна с любов.
© Ирина Пачелиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
