Бях влюбена
Още ме боли и още ми е топло –
остави ме, нека да претръпна
от целувките, от думите, от всичко...
Дай ми време, за да се отдръпна.
Още чувам, че сърцето ти е спряло
да мечтае, да се моли и да вярва
и се радваш на поредната раздяла
без сълзи, без смисъл, без пощада.
Да, но моето тупти, тупти и в тебе
огънят на вчерашните страсти
и ако днес решиш това да му отнемеш –
ще бъде само опит за безстрашие.
Догарящи мечти се колебаят
за чувствата, нанизани в гердан,
с които те прегръщах и желаех
така далечен, чужд и неразбран.
Дори частица няма да загубиш
от мен и моето обичащо сърце,
но докато избираш и се чудиш
аз ти признах – Обичам теб.
И това, естествено, те преобърна,
прекърши теб и мен сега
остана нищо, нека се прегърнем
и за последно да целунем спомена.
© Мария All rights reserved.
