Бяла мечка
Бяла мечка е моята вяра
във света, който бързо изстива.
Не превъртам напред календара
и не търся добра перспектива.
Все ми казват да мисля глобално
и в очите ми пъхат разчети.
Идва топлото. Било реално.
И топят се навред ледовете.
Страховете, в сърцето ми свити,
с друг аршин са готови да мерят.
Че погледна ли денем душите
аз ги виждам от студ да треперят.
Няма милости. Липсва утеха.
И е времето тъй апатично.
Всеки крие под своята дреха
всичко искрено, свято и лично.
Ледоходът пълзи неусетно.
Остър айсберг заплашва във бяло.
И "Титаник" да беше сърцето -
пак във сблъсък не би оцеляло.
Може би интуиция стара
със защита душата ми скрива.
Бяла мечка е моята вяра
във света, който бързо изстива.
Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
