Feb 26, 2025, 9:59 PM

Чаша вино

  Poetry
295 3 6

Със чаша вино разредено със вода,

втренчен в времето ни диво...

Мечтая ли или тъжа това дори и аз не зная

Самотен сред викове кресливи, до кога!?

 

Объркан Свят, хора в сенки скрити.

Злоба, злъч, убийства, глад.

Мирис на барутен гърч. Парите 

повече тежат от колкото човечеството наше.

 

И до кога в мъглата светлина ще дирим?

До кога на лъжите ще държим!?

Сламени колиби вече не ни трябват,

защото боси сме след жар и дим.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Мини коментара ти ме докосна!Както твърди историята"Във виното е истината"е малко помага но помага!А любовта ми винаги е била в много,макар ...!?Но обичам всички хора!Затова искам да се събудим от този кошмар и си помогнем сами!
    Благодаря още веднъж ,мила...за любовта!!!
  • Светът наистина е объркан, хората са обезверени и загубили усмивката си. Някои са останали сами в студените нощи, тук вече една чаша вино, би могла да пооправи положението, но най - голямата сила е в любовта. Човек трябва да обича нещо или някого, за да намери сили да продължи. Хареса ми стихът ти, Ангел и те поздравявам!
  • Здравейте,Приятели ,Благодаря ви за всичко което правите за мен!За подкрепата ,коментарите за поставяне на стиха в любими!

    Младене,приятелю винаги намираш думи с който ме вдъхновяваш да пиша,Благодаря ти!!!

    Анахид,мила навремето ни питаха след прочит на пройзведение ,какво е искал да каже,поета ,писателя и какво ние сме почувствали при прочита!Всеки казваше своето усещане и бяхме похвалени за мирогледа си!В този стих изразявах не само общото положение и обстановка на земята а и моето лично !!!Радвам се че си го почувствала по този начин!🌹

    Стойчо винаги ми е било много приятно да те видя при мен!Благодаря ти сърдечно!!!
  • Тъмната история на светлите ни чувства...
    Поздравления, Ангел!
  • И аз го разреждам така.. С много лед и вода Финалът ти е покъртителен! Може би си писал за световната обстановка, но аз като жена си го преведох по друг начин. Сламените колиби са къщи, но не домове, защото хората в тях не са щастливи, тоест сламата е символ на нещо временно и лесно запалимо. С предварително известен край. И когато това нещастие вече гори до предела си като въглени в жарава, ти танцуваш върху тях нестинарски танц.. А когато човек танцува върху раните си.. не му трябва ни дом, ни нищо, камо ли сламена колиба.. Може да ми се смееш, но така го видях аз.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...