Със чаша вино разредено със вода,
втренчен в времето ни диво...
Мечтая ли или тъжа това дори и аз не зная
Самотен сред викове кресливи, до кога!?
Объркан Свят, хора в сенки скрити.
Злоба, злъч, убийства, глад.
Мирис на барутен гърч. Парите
повече тежат от колкото човечеството наше.
И до кога в мъглата светлина ще дирим?
До кога на лъжите ще държим!?
Сламени колиби вече не ни трябват,
защото боси сме след жар и дим.
© Ангел All rights reserved.
С много лед и вода Финалът ти е покъртителен! Може би си писал за световната обстановка, но аз като жена си го преведох по друг начин. Сламените колиби са къщи, но не домове, защото хората в тях не са щастливи, тоест сламата е символ на нещо временно и лесно запалимо. С предварително известен край. И когато това нещастие вече гори до предела си като въглени в жарава, ти танцуваш върху тях нестинарски танц.. А когато човек танцува върху раните си.. не му трябва ни дом, ни нищо, камо ли сламена колиба.. Може да ми се смееш, но така го видях аз. Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
