Днес не дойдох. А в църквата венчават
отците двама. Множество сватбари,
черешата от срам поаленява
и ѝ се иска гръм да я удари.
Днес не дойдох. Душите светят в мрака.
Черешите изгарят мойте шепи.
Клисарят чинно за парите чака,
иконите – от сълзите са слепи.
Днес окъснях. В гъмжилото не срещнах
ни ангели, ни грешници, ни хора.
Задушница е... Отчета безгрешни
венчават... Аз пък с мъртвите говоря...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
