Черно-бяло стихотворение
ЧЕРНО-БЯЛО СТИХОТВОРЕНИЕ
Каква я мислех, а каква се случи –
объркала съм всяка тънка сметка.
Съдбата е неблагодарно куче –
умилква се единствено във петък.
Разбридам синевата на фитили –
подгизнали от дъжд и от кристали.
Щурците се оглеждат боязливо –
дали вихрушката ще ги пожали?
И есенната стража ли се сменя,
та в голата гора е притъмняло?
Не гледам на кафе и нямам време,
щом грее тишината в снежнобяло.
Различни сме, но някак сме еднакви –
всеки дърпа чергата към себе си.
Няколко милиона черни мравки
топят се в пазвите на снеговете.
© Валентина Йотова All rights reserved.
