ЧНГ
ЧНГ
Румяна, мила, времето не стига
и цял живот е като ден отсрочка,
за да допиша тая трудна книга,
в която знаеш кой би сложил точка.
Една съдба, една пътека стръмна
са само кратък миг от шепот нощен
сред тежък сняг в една колиба тъмна...
...Оная вечер продължава още!
Ще стигне ли живот да поговоря
за всичко премълчано помежду ни?
Защо мълчах?
Тъй както всички хора
и аз не винаги намирах думи
и все отлагах...
За кога, момиче?
Та времето пред мен остана кратко
за книга със заглавие “Обичам!”,
не стига даже за една тетрадка
със стихове за тебе и за мене,
за тоя куц живот от два-три мига...
Ще мога ли в едничко изречение,
преди фаталното последно: “Стига!”,
да кажа всичко, прошка да си взема?
Или все пак да моля за отсрочка?
Румяна, мила, вече няма време –
пристига тая, дето слага точка.
Но до тогава...
Нека до тогава
за теб да бъде всеки стих и рима!
Оная снежна вечер продължава,
оная нощ ще ни спаси, любима...
© Валентин Чернев All rights reserved.
