Човешко е
Не ми се бъркай в скъсания джоб
и редките ми пръсти не зашивай.
На вещи не желая да съм роб,
от фалша им ще стана горделива.
На мен ми дай ветрище да ме вей,
призлява ми в недрата на успеха.
Широки са ми всички бесове,
а тесни – безразличните доспехи.
Катерят ми се зъбери от смях,
прегръщат ми се облаци и птици.
Свободно ми се диша – като тях.
Снобизмът е парад на белезници.
Простор ми трябва в общото хоро,
ръце ми трябват – колкото прегръдка.
Човешко е на вещи да си роб,
но можеш ли, човек без тях да бъдеш?
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
