Oct 31, 2014, 7:56 AM

Чужд багаж

  Poetry » Love
912 0 0

с товар оплоден и дарен
в изгрева на тъмнината
прелял и породен
откъснал се от синевата


дали защото лачената чанта
и спомена за нея ме връхлита
разтрисана от погледа ти срещнат
помръкнал в детството полита

 

подложил крак във морен час
прегърнал собствената си забрава
потъваш и ме търсиш пак
из райските градини на парада

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...