May 5, 2019, 8:46 PM  

Чуждѝца

  Poetry
465 0 2

 

Не се наплаках! Не се намъчих!

По тая чужда, чужда Чуждѝца*!

Сърцé си дадох! Мир си отлъчих!

И пак е чужда, чужда Чуждѝца!

 

Не се намъчих! Не се наплаках!

По тая черна, черна Робѝя!

Душа си дадох! Чаках, чаках...

Черна, черна прокопсия! 

 

__________________________________

* Чуждѝца - Преносно, ограден с чужди, враждебни хора.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...