Чумави

Ей, народе, сън ли спиш,

ей, народе, жален гнийш,

ей, народе, в срам мълчиш,

всейде сиротен търпиш.

Я кажи чий син си ти,

жупел пръскай, не мълчи,

я срежи синджира си,

жезъл български вдигни.

Днес отнеха ти труда,

стръвно пъдеха ти челядта,

нейсе стихна обуздан

и синовният ти ятаган.

Ей, народе, сън ли спиш,

ей, народе, жален гнийш.

Чуй, народе, сън не спиш,

в змей темиден щом пламтиш.

Твойта майчица, земя

е светиня, кръвнина,

твойта рожбица узря

за съдбина, правдина.

Ей, народе, сън ли спиш,

ей, народе, жален гнийш....