Цикличността...
Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!...
... Усещам, с Времето отнесен,
отлита нашият Живот...
А след бушуващата Есен
дали ни чака втори ход?!...
Дали предвидил е в Живота
Бог двойна да е Пролетта?...
И все ли с мисия самотна
ще тръгваме от Любовта!...
Небето на море прилича,
а облаците – на вълнѝ...
Приятно Слънцето припича,
щастливо в есенните дни...
... Димят подпалени стърнища,
тревожни птици там кръжат –
гнезда, превърнати в огнища
отказват да ги приютят...
И птиците сега усещат
със инстинктивна яснота,
че със Живота става нещо,
когато идва Есента...
... Една Измислена камбана:
във Есента с печален звън
(внезапна и неразгадана!)
се носи някъде отвън...
... и всичко придобива смисъл
във есенният листопад:
– Животът чудно е орисан –
в Цикличността си да е млад!...
Ноември. 2009.
© Коста Качев All rights reserved.
