Cлепци ни водят среброоки
Вървим си дружно, уж сме в крак,
слепци ни водят среброоки.
А без билетче няма как,
посоката е... Напосоки.
А някой беше обещал,
уж рай, а пъкълът ни къща.
Доят и стрижат ни без жал
и на маймуни ни обръщат.
Уж стискат златния компас,
а бурите дивашка орда.
Спасението е за нас,
дъската, попът и... Зад борда.
Един ли беше капитан?
Командваше ни до заплата,
ако е в бъдещето взрян,
защо все черни са платната?
Животът ни с изтекъл срок,
дали машинно Бог гласува?
Дано намерим едноок,
поне. Да знае и да плува...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
