Тягостно сива тишина, черно-бяла самота.
Сред шумната и разноцветна градска тълпа.
Нежно розов порив на любов
и истеричен червен финален зов.
И отново сива тягост и забулена тъга,
невидим шум и пурпурна тъма.
Остър писък, обвит във воал
и на цветовете поредният скандал.
Паяжина с цвят на тишина,
пара с наивен бежов аромат.
А капчици кафе валят
в сива тягост и черно-бяла самота.
© Росица Саси Дамянова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
