Напъпили в градинката ти, Боже,
латинки са и шарени лалета,
събличат нощем старческите кожи–
в съня им белоцветна пролет шета.
Въртят ги денем старчески болежки,
а нощем волно в небесата литват.
По Скайпа лъжат : Не, не ми е тежко
и плахо пак за внуците подпитват.
В сърцата носят бремето си скрито,
потапят в чая твърдото коматче.
Цветя са, Боже – с канари в душите,
от мъката им – камък ще заплаче.