Едно "да" от твоите устни се отрони
и отново ми донесе радост, благодат,
от сърцето ми страха прогони
и от всички пак съм най-богат.
Твоят глас в песен се превърна.
Затихна скръб и тишина се възцари.
Болката начаса посърна.
Лъч надежда небето озари.
С теб всичко е наред, аз зная.
Туй молих бога всеки ден.
Ще намеря сам на другото колая,
на любовта ни щом съм още в плен!
.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
