Да пишеш е като да дишаш
Кажете как пресилено се пише,
какво е да изтръгваш трудно думи?
С бездарник, графоман ще те опишат –
това са етикети от „Разумни“.
Щом пишеш, значи нещо в теб извира,
вулкан със лава, песен споделена.
Когато се опитваш да го спираш,
душата става още по-ранена.
Защото всяка дума, всяка мисъл,
е цяр природен, въплътен във тебе.
За твоя кораб – тъй очакван пристан,
олтар пред който пак си на колене.
За мене всеки пишещ е в магия –
с Божествена целувка озарен е.
Не искам да помисля си за тия,
разделящи бездарност с надарено!
© Данаил Таков All rights reserved.
