Да се случа на Него...
Искаха да режа от косите си
мъжете във живота ми. Ревнуваха.
Страхуваха се, че освен в очите им
се будя и в зениците на другите.
Прегръщаха невинната ми истинност,
а после я наричаха разблудна.
Не ги изпращах като си отиваха.
Празнувах младостта си. Непокътната.
Не беше обич... Глупава потребност.
Да имат пожеланото от другите.
Сънуваха, че пак ще им се случвам.
А аз сънувах, че не съм изгубена...
И не завързах възел във душата си.
Косите ми не станаха въже,
с които да превържа свободата си.
Да ме прощават, "моите" мъже...
Събирах си в косите всички изгреви,
цвета им се преливаше в очакване.
Да дойде скитащия, който би обикнал
щастливата магия в аромата им.
На залез ги развявах. И танцувах.
И вятъра разголваше в очите ми
последната ми вяра - да се случа
на Него... И да заживея истински...
мъжете във живота ми. Ревнуваха.
Страхуваха се, че освен в очите им
се будя и в зениците на другите.
Прегръщаха невинната ми истинност,
а после я наричаха разблудна.
Не ги изпращах като си отиваха.
Празнувах младостта си. Непокътната.
Не беше обич... Глупава потребност.
Да имат пожеланото от другите.
Сънуваха, че пак ще им се случвам.
А аз сънувах, че не съм изгубена...
И не завързах възел във душата си.
Косите ми не станаха въже,
с които да превържа свободата си.
Да ме прощават, "моите" мъже...
Събирах си в косите всички изгреви,
цвета им се преливаше в очакване.
Да дойде скитащия, който би обикнал
щастливата магия в аромата им.
На залез ги развявах. И танцувах.
И вятъра разголваше в очите ми
последната ми вяра - да се случа
на Него... И да заживея истински...
© Бистра Малинова All rights reserved.
