Да Ви целуна...
Седяла тя във своя кринолин,
красива и докато глас един
я стресна и от мисли я извади.
Ах, как се плашат, докато са млади!
- Така красива, мога ли до Вас
да поседя? – попитах във захлас.
- Да, моля Ви, до мене поседете,
ала възпитан, да речем, бъдете!
- Си мисля, че сте крехка и ранима
и ако ще дори да няма рима,
напрегната сте, мисля, като струна,
затуй е най-добре да Ви целуна.
- Ма, моля Ви се, как не Ви е срам?!?
Си мислите целувка ще Ви дам?
- Съвсем не моля да ми я дадете,
а сам да си я взема, позволете!
- О, ужас цял, така се възмути,
морал във мен започнал да кипи!
- Хванете тоз стакан и го гасете,
ще е добре ръце да са заети.
- Аз моля, оставете ме сама!!!
- Така красива и във таз гора?!?
Тук нощем бродят всякакви абдали.
- Да ви целуна по-добре.
- Едва ли?!
Съдбата ме обича и при Вас ме е довела,
в тоз потаен час да Ви целуна, мисля, се полага. - О, моля Ви, съвсем не се налага! - Защо сте упорита като сврака, навирила опашка, само кряка, не ща целувки, даже ако щете, да ме догоните и ми дадете. - Ах, колко ме обидихте, гарсон, със моите обноски и фасон, е грях от мене да се отречете, я, моля, веднага ме целунете!
в тоз потаен час да Ви целуна, мисля, се полага. - О, моля Ви, съвсем не се налага! - Защо сте упорита като сврака, навирила опашка, само кряка, не ща целувки, даже ако щете, да ме догоните и ми дадете. - Ах, колко ме обидихте, гарсон, със моите обноски и фасон, е грях от мене да се отречете, я, моля, веднага ме целунете!
© Лулу All rights reserved.
