Ако те пусна да си идеш,
обич моя,
най-много да забравя
как се случват звездопади
между четири стени.
Как устните се раждат в жажда
за онзи вик от луда нежност.
Най-много да забравя,
обич моя,
как ме прегръщаше небе.
Ако се случиш,
обич моя,
а утре се разминем с теб,
най-много да забравя
как се умира...
От обичане.
© Радостина Марчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
