Дежурство по желание
ДЕЖУРСТВО ПО ЖЕЛАНИЕ
В зарязана от теб новогодишна нощ
едничък огън се оказва
припламваща цигара...
Остава ти на глътки музика,
за да те приобщи към неизбежност.
Дълбае те с универсален сентимент,
но ти не я усещаш... Краен студ.
Сковава всичко.
През заледената си кожа
едва ли ще почувстваш всичко.
Отвсякъде тръби светът.
Гърми с бутилки от шампанско.
Не се прицелва в теб,
но все пак те... улучва!
Сърцето ти сега е
станало мишена.
И барабанният му ритъм
отвътре те обръща
и хвърля в световърта.
Сега не знаеш пак коя си.
В прозореца, светът празнува, а
в теб се взира единствено луната...
Защо все още се надяваш,
че чужда болка може да те стопли?
© Лилия Ресенска All rights reserved.
